Пътят към моето дете

Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че сме семейство от далечната 1993 год. като опитите ни за дете датират от тогава. 2007 година беше първият ни опит инвитро, завършил с бременност и спонтанен аборт в 18 г.с. Вторият ни опит с бременност беше 2009 г – бременност с близнаци, завършил с раждане на две живи, но много малки бебета – в 25 г.с. Едното живя 2 дни, другото 16. Мъката ни беше зловеща. И все пак........ не се отказахме – продължихме напред!

2010 г. – успешната ни година!

27.09.2010 г. В 7 ч сутринта – спукване на околоплоден мехур – 29-та г.с.
Д-р Александров – АГ – Варна – това е нашия ДОКТОР, ни каза: Тръгвайте за София – Майчин дом! /Ние сме от Бургас/.
След 5 минути бяхме в колата и вече пътувахме. Знаех, че завършека ще е щастлив и не сгреших!


5 часа път, напрежение, постъпване в Майчин дом, системи за задържане, инжекции за дробчето на бебето и 2 дни лежане в леглото.
На 29.09.2010г. в 13:21ч изплака нашето дългоочаквано съкровище Златомир – 1250 гр. и 38 см. Боже – колко е малък, възкликваха всички, когато кажех колко се е родил. Да – малък, но жилав! Първите ми мисли като се роди бяха – да качва бързо като тати и да е инат като мама! Е, сбъднаха се! Малкото ми геройче се бори достойно 40 дни в болницата и на 09.11.2010г нашата къща беше пълна!
Да вметна само, че Златомир нямаше никакви проблеми, освен малкото тегло. Половин ден само беше на кислородна палатка и оттам нататък, просто чакахме необходимото тегло за изписване. Вярно, че беше много мъничък, та чак не знаеше какво се прави с биберона, когато го захраних, но това всъщност беше най-трудното!

От профилактичните прегледи като за недоносени, направихме само очния. Викаха ни през 10 дни около 2 месеца, а сега ни викат на контрола на годината веднъж. Така реших и не сгреших като не го подлагах на всички други препоръчителни изследвания. Това ми беше интуицията – детето ми е здраво и няма да го травмирам допълнително!


Но – да отбележа – това е МОЕ решение! Не правете като мен! Слушайте сърцето си, МАМИ! Вярвайте в децата си и те ще ви се отблагодарят с усмивка!

Нашето Злато наближава две годинки. Тежи почти 15 кг, висок е 87 см. Надмина доста от връстниците си по ръст, по абсолютно нищо не личи, че е роден толкова малък! На годинка вече се беше изравнил с връстниците си по ръст, тегло и по маймунджилъци!

Искам да благодаря първо на съпруга ми и на близките ми, че бяха до мен през всички тези години, на д-р Кателия Александров – АГ – Варна /главния „виновник" за детето ни/, на лекарите и акушерките от Майчин дом София за професионалното и човешко отношение там, на неонатолозите от същата болница за грижите за Златото ни, на Зачатие за всичката информация, която черпя от там, на Роза Импекс и Община Бургас за спонсорството за успешния ни опит, на всички наши приятели, на чиито рамена неведнъж сме плакали!
Благодаря ви!

А на всички мами, които са родили по-рано ще кажа – бебетата ви не са недоносени – те просто са родени по-малки! Не я обичам тази дума – простете! Никога не плачете над кувьозите – децата усещат всяко ваше настроение! Третирайте ги като нормални бебета – те са вашите бебета! Говорете им, усмихвайте им се! И ще видите как с всеки изминал ден, те ще заякват!

Вярвайте в децата си! мама Илиана – Бургас

Галерия



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446