Константин, роден само 900 гр, а вече е 5 годишен здрав и палав юнак

Раждане в: 28 г. с.
Размер на бебето: 900 гр., 31 см
Причина за преждевременното раждане: Речник прееклампсия
Болничен престой: 3 месеца
Възраст на детето в момента: 5 години
Послание към останалите родители: Никога не спирайте да вярвате в децата си. Чудесата съществуват.

Здравейте и от мен. Много се радвам, че има вече такава фондация, която да подкрепя майките на недоносени бебета. А това е моята история: Казвам се Вася. Терминът ми беше 26 септември, а родих моя прекрасен син Костантин на 14 юли, в 28 г. с. с тегло от 900 гр. и ръст 31 см. Имах проблемна бременост, няколко пъти лежах в болница, пиех различни хормони и лекарства за задържане. Освен на консултации в Дупница, където живея, ходех и на консултации в една известна прехвалена столична клиника, където уж лекарите били по - добри. Там ме гледаха на различни нови модерни апарати и установиха, че получавам изтъняване на плацентата. Започнах да вдигам кръвно, на което лекарите от въпросната клиника не обърнаха особено внимание, получих и отоци. Започна едно велико разкарване - ела днес на преглед, ела на следващия ден и т. н.

И така в 1.30 часа през нощта на 13 срещу 14 юли с моя съпруг се събудихме в легло пълно с кръв. Не мога да ви опиша ужаса, който изпитах, паниката, страха. Не знаех нито какво да правя, нито накъде да тръгна. И тук е мястото да благодаря на моята гинеколожка в Дупница - на доктор Зантина, това е човекът, който спаси не само моя живот, но и даде шанс на детето ми да живее. Обадих се на моята лекарка в 1.40 часа през нощта. И въпреки, че тя беше в отпуск дойде в болницата и се погрижи за мен. И така в следствие на прееклампсия получих отлепване на плацентата и след два кравоизлива след спешно секцио се роди моето бебе. От дупнишката болница веднага беше транспортиран в Клиниката по педиатрия в София. От тук вече започна другият кошмар, дали детето ще живее, защото отначало никой не се наемаше да гарантира каквото и да било. Отначало ми казаха, че е добър признак, ако изплаче - изплака. После да стигне до клиниката в София и да издържи пътуването - издържа. Първо ни казаха, че 7 ден е критичен, после - 14 ден, после - 21 и т. н.

Много е страшно да си в родилно отделение без бебе и да си тръгнеш без бебе. Отначало се питах защо, защо се случва всичко това на мен, къде сбърках. Но после, когато започнахме да ходим в Неонатологията в Клиниката по педиатрия видях, че има страшно много недоносени деца. Когато питах дали бебето ми ще живее всички дигаха рамене и казваха, ако самото дете се справи. Синът ми мина през страшно много неща като всяко недоносено бебе. През всички апарати, тръбички, сонди и какво ли не. Подготвяха ни, че най - вероятно няма да вижда, защото все пак е роден под 1 килограм, но благодаря на Бога - това не се случи. Два пъти му бяха правени терапии със сърфактант, многократно кръвопреливан. И така след 3 дълги месеца на борба и премеждия на 19 октомври си го взехме удома. Благодаря на Бог, че запази детето ми и сега имам едно здраво и много палаво 5 годишно момченце.



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446